Срината съм -
Няма го смеха
Отдавна позабравих да се смея …
Болна е от мъка таз душа,
тъгата се превърна в одисея….

От вътре се разпадам и не знам дали парчетата ще мога да сглобя
Сърцето ми буквално е без плам
Такава съм - душа от тишина!!!


Разпадам с тъй бавно
- денонощно
И пак съм стожер -
Давам, не пестя
Обаче никой не разбира….
Не виждат болната душа!

А тя в сенките си нийде скита
Сънува, плаче, търси топлота
Живее там - в тъмната палитра
Копнее само малко свобода!!!