Животът го живея с лекота,
за миналото хич не се тревожа,
попивам обич, а и красота,
и на доброто си оставам стожер.

Разчистих недостойните мъже,
но гледам, още идат и прииждат,
детето в мене скача на въже
и хубавото във живота вижда.

Не се кахъря в повече и знам,
Бог ме закриля за човещината,
която много давах и ще дам,
а тя се отразява като злато.

И като всяка влюбена жена
не мога любовта да я отричам.
Напред! И нека бъде светлина.
И нека всеки днес да е обичан.

Останалото си е жив мираж
и с лицемерие не стигаш нищо.
Да имам в бъдещето още стаж
за добрини, за труд и за огнище!


12 май 2026г., София
Росица КОПУКОВА