Душата ми по същество е щедра,
понякога и в повече добра,
от многото прераждания мъдра,
след многото животи днес дошла.

А може би, защото и предците
събрали са се като бежанци
и са си плюли яко на петите,
да се спасят от нечовеци зли.

И някак си - така от вековете,
от много разкази за патила,
от много битки даже, ако щете,
на близките и мои, досега,

ошлайвах се и люто аз не съдя,
макар да хлопна някои врати,
че утре може заедно да бъдем,
без да враждуваме до старини.

И тонът си отдавна балансирах,
макар да не долюбвам тоз и онз.
Не искам в делника да се гримирам
със фалш и да блестя като от бронз.

Обичам естеството на нещата
и принципна да бъда всеки ден.
Та пътешественичката - душата,
да пее най- сърдечния рефрен!


17 май 2026г., София
Росица КОПУКОВА Вижте по-малко