Откъсвам се за миг от битието,
където мина, всичко ми е стих,
където мина, пее ми сърцето,
сама съм си една Света светих.

И подминавам всичките дребнави,
злобарите и низшите души,
и улицата по-красива става,
и делникът по-нежно ме теши.

Не гледам ни небето, ни звездите,
във извор поетичен къпя дух,
и думите с любов сами политат...
Ти чу ли ги? Защото аз ги чух.

Светът ми се разлива в топлотата,
да, моят свят и моя топлота,
така си крача на моменти по Земята,
не знам до колко, нито до кога,

но ми е хубаво и светловито,
е, няма да е всеки ден така.
Сърцето ми не искам да е свито
и на човек все ще подам ръка!


20 май 2026г.
Росица КОПУКОВА, София