Понякога поезията е начин душата да издиша онова, което сърцето вече не може да носи мълчаливо.

Душата ми издиша онова,
Което тъне вътре, в недрата
Сърцето плаче, ала без сълза
И чака да го чуя, тихо чака…..

В това мълчание роди си
И стиха, и във въздишка
Тъне тишината …
Огъвам се до болка
Ала пак
Не се пречупвам -
А просто вдишвам мрака….

Тъгувам в тъмни цветове
Ала жадувам в мене пъстротата
Живея сякаш без криле
А се издигам горе в небесата….