Уморена съм
Няма да го крия
Да давам,
Да живея в тъга…
Умира нещо в мен
Отмира
Една надежда
Пак да се раздам …
Да давам без нищо
да остава
За мен - уви е грехота
Сега се уча пак
Да си изправям
И гордо пътя да вървя!
Човек не знае колко дава
И всеки с шепи граби пак
И пада долу, после става
Върви към своя пълен крах
И губи хора, губи сили
Отново пътя си свещен
Да следва, да раздава милост
Остава сам -
Обезкървен!