Мълчанията често са досадни,
като разровиш надълбоко, ще мирише,
а аз не съм във тези празни дни,
загадка на челото ти се пише.

Лъжите ти примигват във очичките,
подбягванията са пътни знаци,
че не натам ще си играем жмичка,
защото има неприятни тайници.

Който пропаднал после, си е негово,
който не може сам да се съвземе.
Аз спирам до брега, до де е светло,
нататък - тъмнина не е за мене!

23 май 2026г., София
Росица КОПУКОВА