Харизматичната и талантлива певица Дара изведе на първо място България в тазгодишния конкурс на Евровизия с песента Бангаранга. В едно от множеството интервюта, които даде по повод своя успех, излъчващата живот изпълнителка разказа какво се крие в странното екзотично име на песента: „Бангаранга - моментът, в който избираш любовта вместо страха.“
На пръв поглед звучи добре, заобиколеното същинско значение на непознатата досега за повечето от нас дума. Но преведена от ямайски диалект Бангаранга означава бунт, пакост, хаос. Тоест, като че ли смисъла навява по скоро негативни асоциации. Бунтът, пакостта и хаоса не предизвикват хармония, а разруха. Не водят човека до свобода от злото, а напротив.
„Изпълнителката разказва, че концепцията е вдъхновена от кукерите - древния български ритуал, при който маскирани мъже прогонват злото чрез шум, танци и страховити костюми. Според Дара обаче съвременните „демони“ не са митични създания, а тревожността, съмнението, срамът и хаосът в самите нас.“
Ако приемем, че в тези думи има доза истина, как реално можем да победим тези демони? Дали експлозивните танци и ритъм ще успеят да прогонят съмнението в нас или срамът ще може да бъде победен с безсрамие и как хаосът в нас и извън нас ще може да се превърне в баланс и разбирателство? С Бангаранга?
Преди уважаемия читател да остане с впечатление, че имам отрицателни чувства към младата изпълнителка, преди да обяви разсъжденията ми за поредния хейт, категорично казвам не. Нямам отрицателни чувства към Дара. Тъжно ми е за тази млада и излъчваща живот жена. Продукт на новия безбожен свят. Свят, в който азът е господ и идол, не търпящ никой друг от освен себе си. Текста на песента сам потвърждава това „аз съм ангел, аз съм демон, аз съм психопат без причина, аз съм движещ, аз съм дразнител, аз не следвам аз съм лидерът“. Самият крещящ арогантен вик „аз съм“, който единствено е съотносим към Личността на Триединния Бог, доказва вътрешния човешки бунт срещу собствения му Творец. Бунт срещу Единствения Му Спасител – Христос. Всеки, който издига себе си вместо да издига Бог, още повече иззема името Му „Аз съм“* влиза в твърде опасни места. Изпитвам истинско съжаление за човек, който сякаш изглежда знае, какво иска в този живот, а в сърцето си е дълбоко объркан. Дара е събирателен образ на човека, попаднал в капана на новия световен морал и мироглед.
Не, няма да бъде черногледа във финалните си думи, защото познавам източника на Истинската радост, живот и свобода. Това момиче може не просто да излъчва живот, то има реалния шанс да живее истинския живот, пълен с истинска свобода. Нужни са само две прости крачки. Първата, която признава, че аза трябва да бъде победен и смачкан и втората е, че това може да се случи едва, когато човек осъзнае нуждата си от Истинския Спасител, Който подарява Истински живот.
* Библията: Изход 3:14; Евангелие според Йоан 8:58