Нетленни и съдбовни знаци,
изписани с любов и зов –
онез божествени орляци
в безсмъртния небесен свод.

През колко прагове са минали
творци н книжовния ни храм
за вяра, устрев, съзидание
писмото – жаждания блян.

На свещ, кандило, лунен блясък
съзиждали са писмената
ГЛАГОЛИЦА – красиви букви;
КИРИЛИЦАТА – знамената.

И времето до днес припява,
завет припомня от дедите –
като зеница на окото
да тачим, кичиме с венците
онез велики двама братя
през век девети зазорили
навек славянството огряли
светци Методи и Кирил.

И делото им – чисто, свято
по българско пося зърна
и буквеното чудно ято
нашир,… високо полетя…

И няма нивга да угаснат
тез писмена – божествен дар
нетленните съдбовни знаци –
в душите святия олтар!

Донка Ботева