Във Перущица
сватба голяма,
сватба голяма
без руйно вино,
без каба гайди
и без кавали ...
Страшна ми сватба
с буйни огньове,
с пушки бойлии,
с чакмак пищови ...
А храмът божий
в ад се превърна –
в прегръдка сетна
майка прегърна
мъжка ми рожба
с къдра главица
- чедо примряло.
На суха пазва ...
жени ми трудни,
мъже напети,
девици красни,
момци левенти
- башибозукът
КУРБАН ОТНЕСЕ ...
Над Перущица
змей се надвеси !
Екна от писък
горе небето,
черна ми сянка
легна в полето;
пепел – жарова,
двори във кърви,
кучета вият
по друми, хълми ...
Че не остана
ни пълна къща,
ни здрава черква.
***
Небето мътно,
слънце препича,
по прашни друми
керван дечица
- бродници клети,
дребни, големи,
братя, сестрици
осиротели ...
Те нямат тейка,
на мила майка
да ги прегърнат,
да ги целунат;
Живи сироти
да ги оплачеш !
Вие керванът,
кретат дечица,
край пътя клони,
сила борика
за сетно Сбогом
да им помаха.
***
Слабичко дете
нозе препъва,
та се опита
да се отбие,
на сянка малко
да си поседне
за кратко мило
да си подремне.
Люто изви ми
турчин камшика,
та го препаса
в едно с борика.
То ми се свлече
горкото клето –
писна керванът
екна полето ...
А над кервана
кръжат орляци,
турци ми сочат
остри мъждраци,
ала не гърмят
тъй на пусия,
чакмак ми гръмва
на поразия ...
Орляци махат
с крила повейват
лютната жега,
дано разсеят ...
Върви керванът, тук-там поспира
подир кервана кървава диря –
кое детенце
на път припадне
кръвник с тояга
душа му грабне ...
Никой не знае
къде ги карат,
къде ги карат,
де ще ги дават ...
Де кой кервана
отнейде зърне
жално проплаква,
люто проклина ...
***
Дошли търговци
да ги оглеждат
кое ми здраво,
кое болнаво,
кое слабинко,
кое кораво ...
Кога стигнаха
до русо момче,
до русо момче,
едро, високо
го пазариха
и заплатиха.
Момче се жално
и мило моли:
- Вземи ме, чичо,
със мойто братче,
аз съм за него
майка, бащица.
Ще ти слугувам,
ще ти робувам
само със него
да сме двоица.
Още горкото
не доизрекло
някой го грабна
и го повлече.
Другото братче
ръце протегна,
писъкът екна
нейде далече ...
***
Редей керванът,
що да ги правят ...
Та ми решиха
да ги накарат
богом си богу
да се прекръстят
кое се дете
право прекръсти,
право прекръсти
в Христова вяра,

ги отделиха
и подредиха
кат дребни пилци
ги издушиха ...

И в ранно утро
роса ли падне
- капчици божи
за души жадни
детски душици
сироти клети,
въздишки сетни
стръвно отнети ...
Грейне ли вечер
звезден покровът
птица отнейде
сънно ридае,
сънно ридае,
глухо проплаква
БЪЛГАРСКА ЧЕЛЯД
ЖАЛНО ОПЛАКВА ...

Донка Ботева