Картините ми имат своя свят
и всяка е един конкретен спомен,
и всяка носи своя благодат,
и всяка носи замисъл огромен.

Които исках, всички задържах,
аз по характер съм жена - константа,
с художниците им приятел бях,
ценя подаръкът на всеки свято.

Изкуството е като дар от Бог
и вечно е във преходното време.
И красота във този свят жесток,
която никой няма да отнеме.

А жестът, той е още по- голям,
когато подарен е от сърцето,
като творец на словото, аз знам
да оценявам този на ръцете.

И често пред картините стоя,
за автора се сещам, същ магьосник.
Навярно съм богата със това,
че във душата спомените нося.


28 май 2026г., София
Росица Копукова Вижте по-малко