Ти ли си това, се питаш,
дето те рисувам днеска аз,
образ хубав, ти чрез мен политаш,
но не се познаваш между нас.

Ако можеш ти да се издигнеш,
е добре, ако пък не, е не,
но поезията ще замине
с твоя образ, в свои върхове.

Ще изглеждаш по- красив, а всъщност
не постигаш тази красота.
Влез във поетичната ми същност
и живей със мен в човещина.

28 май 2026г., София
Росица Копукова