Който е слушал навремето песента «Урок по френски» на покойния Тодор Колев, може би си спомня припева:

«Пием, пеем, пушим и французки учим,
чака виза за Париж да излиза.
Ох, като са изучим, дали ша са случи
и отблизо да видим Мона Лиза.»

Когато се оказах във Франция по чисто професионални причини, а не от въжделения по загадъчната усмивка на Джокондата, бях доволен, че можах да се запиша на курс по френски в Алианс Франсез. Защото познанията ми по езика бяха на нивото на прощъпулника. Първата ни преподавателка, мадам Мишел, на около 45 години, общо-взето бързаше в преподаването и все не ми достигаха две-три секунди за пълното усвояване на чутото. За сметка на това в групата ни имаше неин естествен забавител в лицето на един англоезичен канадец. Когато говореше на френски, той безжалостно мачкаше думите, за да ги напъха в калъпа на американския акцент. Парадоксалното в случая беше, че именно аз успявах да преведа на мадам Мишел от френски на френски, сигурно понеже бях добре с английския.

На смяна на мадам Мишел дойде една младичка преподавателка, мадмоазел Дешам. С нея беше по-неформално, почти по свойски. При нея направих най-големия си лингвистичен гаф. Тя искаше да дадем примери за възвратни глаголи. Един каза «se laver» (мия се), друг пък «se parler» (говорим си). Наближаваше моят ред и аз напразно се мъчех да изстържа от нощвите на рудиментарните си познания дори само един-едничък възвратен глагол.

И тогава изведнъж ме осени. Спомних си едно изречение от «Бай Ганю»: «Дай да ти залепя едно безе.» Ха, рекох си, щом «безе» (baiser) е «целувка», значи «целувам се» ще да е «se baiser». И смело го казах.

Със сериозно изражение на лицето мадмоазел Дешам запита: «Какво искате да кажете?» Показах с устните. Тя се обърна към двама от групата: «Обяснете му!»

И те ми обясниха. Оказа се, че от времето на Бай Ганю досега глаголът беше леко еволюирал, за да обозначава не началната, а крайната фаза на любовта. Пък «целувам се» било «se donner des baisers», «давам(е) си целувки». Нямаше как – извиних се. За щастие преподавателката не настоя да давам друг пример за възвратен глагол.

Когато след години разказах този епизод на своя позната-французойка, тя каза, че крайната фаза на любовта е разводът. Току-що го беше преживяла. Въпрос на гледна точка. Но да се върнем в Алианс Франсез.

Веднъж мадмоазел Дешам ни обясни смисъла на френския идиоматичен израз «бяла сватба» (mariage blanc). Става дума за брак, сключен от користни съображения. За пример тя ни даде черни африканци, които се женят за бели французойки с цел да получат френско гражданство. Реших да уточня: «Значи бяла сватба е сватба с черен мъж?» Тя размаха пръст в знак на категорично несъгласие,
после се усети и прихна от смях. Обяви ме за pince-sans-rire (букв. «щипе без смях», т.е. майтапи се, оставайки привидно сериозен).

Тук му е мястото да спомена, че на френски не е прието да се казва «негър» (nègre), а «черен» (noir), за да не се събуждат някои болезнени исторически спомени, свързани с колониализъм и търговия на роби. Така например френското лакомство, наричано
в далечните, необременени с политкоректност години «tête-de-nègre» (негърска глава), днес може да бъде продавано като «шоколадена глава». Става дума за разбит белтък върху подложка от бисквита и покрит с тънък слой шоколад.

Отиде в архива и изразът «faire le nègre» («действам като негър»), който описва ситуация, в която някой пише книга от името на друг човек. С други думи от първия – черната работа, а от втория – името на автора. В наши дни такива «негри» ги представят като «prête-plume», т.е. хора, на които са дали перото назаем.

В най-модерни времена, когато уокизмът надигна глава оттатък океана, той протегна дългите си ръце и към Европа. Разрови надълбоко френското лингвистично наследство, за да извади на бял свят неподозирани и от самите французи прояви на расизъм. Оказа се, че признаци на такъв има даже в музиката. Ето например, според продължителността си нотите на френски имат названия нагледни и доста различни от нашите: ronde (кръгла) означава цяла нота (тя наистина си е кръгла), blanche (бяла) ще рече нота-половинка, noire (черна) – нота-четвъртинка, croche (кука) – нота-осминка, double croche (двойна кука) – нота-шестнайсетинка и т. н.
И какво излезе? Излезе, че една бяла е равна на две черни.
Е, това пък ако не е расизъм, то какво е?