Прозвънва детското във мен
и спомените чудни.
Прекрасен род и вдъхновен,
за труд и смелост будни

все хора с благороден вид,
дарители, юнаци,
за мене бяха пример, гид,
ех, няма ги тез старци.

И мама вече отлетя,
на, четвърт век ще стане,
Росица бързо осъзна,
че дързост ще прихване.

Но няма го това дете
обичано, щастливо,
расте, расте, та порасте,
остана здраво, живо.

Нагледа се на лошота,
но читава остана,
дали Росица остаря?
Да кажа, май е рано.

Живее ми се дълги дни,
има какво да пиша,
да чакам още далнини
и тях да ги опиша.

Живейте, приказни деца,
дано да сте щастливи
и със усмихнати лица
на българи красиви!

Във този пренаселен свят
България е вечна.
Пази я, Боже, с дух богат
от древността привлечен.


1 юни 2026г., София
Росица КОПУКОВА Вижте по-малко