Добър ден от моя бял чадър!
Облаците май се разотиват...
Кратък е дъждът. Спокойно, сър,
Слънцето открито с теб на ти е.

Както си вървим и изведнъж -
някаква ужасна кална локва
се изпречва. И нали е в дъжд,
гледа подло камък да ми цопне.

Гръм се чува. А чадърът бял
всяко зло, надеждно отразено,
той подхваща и светлеещ цял,
го отпраща надалеч от мене.

В този миг отново съм дете,
чувствам се безкрайно защитена.
Този бял чадър стои над мен
и ме пази цялата Вселена.