Дъждовее на моя балкон
освежава със нежност цветята,
аз улавям основния тон
на дъжда, нарушил тишината.

Има някакъв песенен такт,
който само дъждът си разбира,
облачее небето, но аз
красота в това време намирам.

Нека пръска и нека звъни,
да повява навънка прането,
юнски ден е и с юнски очи
аз спокойно вървя в битието.

Да е тихо и мирно, дъждът
да изпява пак своята песен.
И листата докрай да мълвят:
има време до златната есен.

2 юни 2026г., София
Росица КОПУКОВА Вижте по-малко