Прекрасна е и в съня си. Гърдите и’, нито огромни нито малки, плавно и ритмично се повдигат възбуждащо. Леко наклонената надясно главичка, ми даваше възможност да наблюдавам красивото и’ лице. Чипото носле и’ придаваше невинно детско изражение. В един миг, като че ли слънчев лъч озари лицето и’, усмихваше се в съня си. Това определено беше добър знак. Стресът я напускаше. Беше така... със поглед я поглъщах.
***
Дали моят поглед я събуди /това не бих си простил/, но примига и отвори очи.
-Добро утро принцесо.-поднесох и’ пъстро полско цвете, откъснах го докато тя сънуваше красивите си сънища.
-О! Много си мил. Обичам цветята.-гласчето и’ звучеше съвсем различно.
Нямаше го вече изплашеното, объркано момиче. Сънят я върна към нормалното и’ състояние. Сега до мен седеше мила, нежна, удивително привлекателна, усмихваща се млада дама.
***
-Ще се наложи, неотлъчно да си до мен и постоянно да ми даваш съвети. Нали затова ти казах, че няма да издържиш.-продължи разговора оттам, когато съня я завладя.
-Не е толкова обезкуражаващо. Да опитаме.
-Споменах ти за един проблем. Искам да защитя един човек, да докажа правотата си. Това продължава доста време, коства ми много сили.
-Заслужава ли си?
-Защитавам убежденията си. Не се отказвам така лесно.
-О.К.! Не зная темата на спора и все пак, моля те прекрати тази мъчителна и безрезултатна полемика. Нали знаеш сентенцията: Колкото повече мърдаш...".Обоснови се кратко, ясно, убедително и спри. Повярвай победата ще бъде твоя.
-Само толкова?-възкликна тя.
-Никак не е малко. Послушай съвета ми. Не се
изкушавай. Да не кажеш после "Не издържах" и, типично по женски да опиташ в порой от думи да удавиш опонента си. Запомни! Продължиш ли, доводите ти олекват и затъваш повече.
Тя се умълча. Нежна едва забележима веничка, пулсираше върху откритото и’ чело. Размишляваше усилено, съобразяваше нещо или се бореше със своята природа.
-Ще опитам.-тихо промълви- Да! Ще го направя!- вече беше по-уверена.
***
-Прощавай приятелю, къде отиваш?
-На едно планинско езеро. Там ме чака един приятел.
-Или приятелка...
-Без "ка"
-И какво има там?
Звънна мобилния."Хайде идвай. Много се забави.-беше приятелят.-Вече мога да се похваля с първото парче."
-Идвам. На магистралата съм. Скоро ще се отбия по планинския път.-отговорих не много въодушевено.
-И какво има там?-повтори въпроса си.
-Там мила, ще ловим риба. Знаеш ли как става?
Въдици, захранки, стръв...
-Представи си знам. Само, че не вярвам ти да го правиш...-шокира ме отговорът й.
-Не вярваш...и защо?
-Някакво вътрешно усещане. Как да ти обясня?
По-различен си. Ти си добър човек. Не би причинил това на рибката.
-На рибката...?
-Да! Всяка рибка има свой живот. Всяка рибка има нужда да бъде обичана, да обича. Не вярвам, че ти ще и’ причиниш зло.-сякаш говореше за себе си. Каза го толкова тихо, почти без глас, а у мен отекна като камбана.
***
Господи не бях мислил за това. Тази непозната, млада, крехка дама ме накара, да се замисля сериозно върху живота.
В съзнанието ми изплува сърцераздирателна картина.
"Момичето до мен видях, като златна рибка, плуваща изящно в езерото. Някакви същества с неясни образи и с нещо като голямо кепче, хващат златната рибка и понечват да я извадят от водата. Милата как се мяташе само, в душевното си терзание ."
***
-Не! Не! Не!-извиках силно.
-Добре ли си?-погледна ме тя уплашено.
-Права си!-капчици пот, бяха избили по челото ми.
Отпих от кафето.
-Права ли...?
-Да! Рибката...
Тя извади от чантичката си роматизирана кърпичка и нежно попи капчиците пот по челото ми.
-Благодаря! Много си мила.- гърдите и’ докоснаха рамото ми.
Близостта и’ силно ме развълнува.
-Защо не спреш за мъничко?
-Пишка ли ти се?- опитах да се пошегувам.
-На мен не! Може би на теб...
/СЛЕДВА/