Гледаш снимки до три през нощта,

снимки, навяващи само болка и тъга,

снимки- останал спомен за вечността...



Спомени за онези щастливи времена,

спомени, белязали моята душа,

спомени, определили сега...



Сега, което е самотно,

сега, което късно е,

сега, когато няма те...



Няма те, и голяма част от мен с теб си замина,

няма те, толкова години, не е шега, не беше просто така,

няма те, и всичко свърши, неописуемо е...



Неописуемо е как се чувствам, ти бе любовта,

неописуемо е, и нещо от вътре ме раздира,

неописуемо е, и съм сломен- не остана желание за борба...



Сломен съм, ала гледам снимките,

същите навяващи толкова тъга....