Усещам, че настъпва промяна, промяна безвъзвратна. Сутринта, така бързах да стигна езерото, а ето сега ми се иска пътуването да не свършва. Беше интересно, стана забавно, като че ли вече и интригуващо.
***
-Как се казваш мадам?
-И защо ти е да знаеш?
-Пътуваме заедно. Приятно е да разговарям с теб, присъствието ти е очарователно и в същото време анонимно. Как да се обръщам към теб?
-Не си харесвам името. Кръстили ме на баба ми. Сега си измислям различни имена.
-Не те разбирам . Защо ти е да го правиш?
-Нали ти казах. Не го харесвам.
-Не е ли това една прищявка, една глезотия?
-Не зная. Не съм мислила върху това, правя го
импулсивно.
-Би трябвало да обичаш името си. Та то е само твое, заедно сте расли, заедно сте плакали, заедно сте се радвали. Сигурен съм, че е хубаво.
-Прав си. Но все пак си измисли едно име.
***
"Защо се отрича от себе си? Какво я е накарало... Защо е неуверена? На кого иска да се хареса с измислени имена. Дали пък не се страхува от нещо?"-ей такива мисли се въртят в главата ми.
-"БА"! Да те наричам БА. – дойде ми тази ексцентрична идея.
-О! Не! Как го измисли? Не е ли малко нетактично, това че съм кръстена на баба ми, не ми харесва да ме наричаш съкратено "БА".
-Не мила! Няма нищо общо с баба ти. Взех първите букви от азбуката "А" и "Б". АБ е неблагозвучно и размених местата им.
-Умело жонглираш с буквите, да не работиш в цирка?
***
"Умна е. Защитава позицията си. Уважавам такива хора"-помислих.
-"Б"-като благородна.-казах на глас.-"А" като...
-"А"-като "искреност"-изпревари ме тя.
Двамата избухнахме в смях.
-Да! Искрена съм, това искам да кажа. Чувствам, че ти си искрен и ти отвръщам със същото. Ти може би щеше да кажеш "А" като агресивна, а аз не съм такава. Просто съм подтисната, изплашена, трябва да се защитя.
-Разбира се, че не си агресивна, а малко агресивност нямаше да ти е излишна. Сега ти жонглираш. "А" като "искреност". Жестоко е, много ми хареса. "А" като артистична, исках да кажа.
***
-И щеше да си прав. Мечтата ми беше, да пея, да танцувам, изобщо нещо на сцена.
-Може би още имаш шанс?
-Едва ли? Сега го правя за свое удоволствие. Хайде моля те, да не говорим повече за това натъжавам се.
-Най-малко искам да си тъжна.
***
-Твоето име много ми харесва приятелю. Все пак, нека те наричам "приятелю".
-Не е зле. Ти си момиче с чар, с позиция. Харесваш ми.
-Знаеш ли приятелю, имам усещането, че те познавам. Кой си ти?
***
-Ммм...труден въпрос. Аз съм аз и до преди малко не те познавах, не бях те виждал. Може би в някой друг живот.
-Ти вярваш ли в прераждането? Аз не.
-Заслужава си да се помисли. Все пак, аз също не вярвам. Вярвам в настоящето, за бъдещето да не бързаме, радвам се на мига, ето сега на това, че се запознах с теб.
***
Стигнахме разклона. На паркинга, огрян от слънцето имаше десетина автомобила, в единия край няколко разнокалибрени, не особено красиви павилиона. Под опъната тента, малки масички. Спирам срещу павилиона със сладоледите. Веднага сме върху фризера на "Делта". Сладоледопродавачката, като че ли само нас чакаше.
-Аз искам "Boss", светъл. -изчурулика бързо момичето, готово с избора си.
Аз не бързах. Никак не обичам, още щом се появя, веднага да ме притискат "Кажете". Първо казвам "Здравейте", после се заемам с избора. Любезността е едно, обслужването също, но това притискане...Още не съм разбрал, какво предлагат и веднага "Кажете".
***
-Момент моля.-казвам и продължавам избора си.
Усещам, че продавачката вече нервничи и в момента, в който търпението й е вече на изчерпване
-"Nuts" моля. За мен "Nuts".
На сладоледоблизането, а това е приятно занимание, в такъв горещ ден, се отдадохме с удоволствие седнали един срещу друг на една сенчеста масичка и двамата доволни от избора си. Момичето обработваше "Bossa" с особено предизвикателен маниер или казано в закачлива форма, ми се прииска да съм сладолед.
***
Отсрещният скат беше покрит с малка горичка. Борови дръвчета, люлякови храсти...даже огромен орех. Погледите ни, почти едновременно, привлече млада акация, в самия край на горичката. Цялата и’ корона
беше покрита с огромни бели цветове, чийто аромат ни беше накарал, да я потърсим с поглед. Уникалността беше във формата на короната, наподобяваща досущ формата на женско тяло. Очарователна игра на природата с ароматите и формите.

/СЛЕДВА/