Когото Слънцето огрява
съм вече с ококорени очи …
Жива съм, сега го осъзнавам
По-жива съм сега от преди …

Когато сянката потъва
Глупакът се оглежда пак
И търси поглед, в своето пътуване
И търся вяра, а се среща с мрак!

Кралица чаши в мен се оглежда
И ме пронизва тихо
с очи
А Кулата - приключва и подрежда
И после всичко става в
руини!

Надигам се, хей там над
руините
И чувствам тихата Луна
А от небето гледат ме звездите
С усмивка викат ме - Ела?!