Една въздишка тихо се отрони
през допира на меките листа,
издиша под надвисналите клони
и падна в топлината на пръста.

Една въздишка натежала в мъка,
безмълвно замълвила пред света.
Бездушието на човекът смъква,
душата му към смъртна долина.

Към преизподнята на вечен ужас,
неизгасим, възпламенен и горящ,
нестихващ огън с необичайна власт,
измъчва безпощадно – огън, нещадящ.

Човек нехае за душата си фатално
и скотски вкопчва се във земна суета.
Животът в празнотата си брутално
отлита след няколко прехвръкнали лета.

Една въздишка натежала в мъка,
безмълвно замълвила пред света.
Бездушието на човекът смъква,
душата му към смъртна долина.

Една въздишка тихо се отрони
през допира на меките листа,
издиша под надвисналите клони
и падна в топлината на пръста.