Не живея аз за чуждо мнение,
нравствените правила са друго,
остава онзи в мойто полезрение
по добротворна смислена заслуга.

Изкуство и човек ценя по качества
и съм един такъв приятел верен,
на себе си сама съм си водачество
и, ако можем, ще сме сходни с тебе.

Нито вървя на някого по гайдата,
ни своите команди аз раздавам.
То всеки има свобода и правда,
желания, и вяра, и забрава.

Ако пребъде нещо и е вечно,
е личният ми образ изначален.
Приятелство и близко, и далечно
си има край във този свят реален!

"""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""

Не ме търси, когато ме загубиш,
при същия човек не се завръщам,
и съща обич няма да се случи,
защото просто си оставам същата.

11 юни 2026г., София
Росица Копукова