С родителите нямах лош момент.
Споделях, ходих всякъде, почивах.
И детството - един щастлив рефрен,
се стапяше година след година.

Научих да се боря, но така-
да не препъвам чужди грешки в мене,
да побеждавам, с дясната ръка
да пиша после хубави поеми.

Но детското вълшебство отлетя.
На много нещо свикнах във живота.
Не провалих нито една мечта
и с целите умело още ходя.

Пред лоши хора не се плаша аз,
знам си цената и добре живея.
С подкрепата на Бога ден и час
вървя напред и му благоговея.

И отличавам вече със замах,
че драмата е знак за стара карма.
Аз много наблюдения събрах
и старите илюзии попарих.


11 юни 2026г., София
Росица КОПУКОВА