Излъчвам топлина и тя не свършва,
сърдечността е начин да живея,
но вкарвам ред и лоши хора кърша,
забравям ги и пак си карам с нея.

Добра съм, но с душа интуитивна,
а със прозренията изненадвам,
внимавайте, съвсем не съм наивна,
най-страшното е - после не забравям.

Минават дни, минават и години,
към мен отписаните хора търсят път.
Не са ми мили. Времето им мина.
И в своите посоки да вървят.

Това на Юпитера е чертичка,
не съм и прилепчива като рак,
от мене можеш да научиш всичко,
ако човек си, ако знаеш как.

Защото моят Марс безкрайно силен
е стъпил не къде да е, а в Кози рог,
не се прави на хитър и подмолен,
очаква те поредният урок.

13 юни 2026г., София
Росица КОПУКОВА