Колко клетви за вечност, до гроб,
е изтрило морето от пясъка,
колко думи вълните в галоп
са отнесли далече след залеза...

А след него е само забравата
пееща с ветровете за никъде,
там където отиват и хората
разпилени на пясъчни мигове.

Но не спират поредни да пишат
стъпят ли на миражните плажове,
а вълните, брега щом оближат,
всичко трият - и обич, и блянове...

Но дори и да няма следи
щом човек се завърне на пясъка
казва си - Бил съм тук и преди -
и духът... тържествува над залеза...

03.06.2026./04.06.2026.