Напразно шепнат ветровете

навред по градските площади,

че пролетта закичва с цвете

дървета, храсти и огради.



Напразно будят се полята

и раждат нови цветове.

Напразно връщат се ятата

и сплитат нови домове.



Градът ечи от празни думи

и сляп, и глух, и тъй студен.

И като дупки от куршуми

прозорци гаснат ден след ден.



Паважът стъпките оглася -

един до друг, един без друг -

далече времето отнася

самотна песен от капчук.



...и пак под старите доспехи

щом севернякът замълчи

сълзи от побелели стрехи

посрещат пролетни лъчи.