Убита съм - изпита,
Изчегъртана от вътре
Животът сякаш е без мен
Не чувствам опора
Съпричастност
Умирам бавно ден след ден!

А силна мислех си, че мога
не плещите си и света да изнеса
Но болката и тихата умора
Ме спряха там, до тихата Луна…

Останах там за да прошепна
Че наранено е детето в мен
Застинах тихо и преседнах
До тялото си от сатен….

Почерпих воля, сила, смелост
Огрях живота вътре в мен
Погали ме звездата с Нежност
Усмихнах се тъй някак- преродена!