Не я събирам добротата в шепи,
разхвърлям я като зърна по път,
или поникват случаи нелепи,
или пък благодарности кълнат.

Не се замислям. Може би наивна
ме смятат в мойта чиста доброта,
додето с всяка истина изригна
и поприключа с милите неща.

И изведнъж простащината бликва.
Това ли беше същият човек?
Късмет уж пазех аз като реликва,
пък то излезе пълен кривотек.

Я продължи, Росице, и не спирай.
Светът е пълен с още чудеса.
И пак добро разхвърляй, не събирай.
Който си трябва, пада във калта.

По- лоша няма никога да станеш,
дори със някой да се разплатиш.
А делникът - той вечно е нашарен.
Но ти под светлината ще стоиш.


22 юни 2026г., София
Росица Копукова Вижте по-малко