Изповедта на войната

Натоварена съм с толкова очакване,
идеология и бизнес интереси,
(дори и в някои очи съм секси)
и чакат бонуси от мойте зарове...

Империи създадох и такива сринах,
плътта си с кръв човешка закалих,,
и пак за мен глупакът пише стих,
във който съвършенство съм без грях...

За цели нации съм пътят към прогреса
и начин да израстват в площ,
да показват и величие, и мощ...
Такива много помня, днес къде са?

Но още съм последната опора
и първи избор без алтернатива,
а изборът ви точно вас убива...
Защо не помъдряхте, хора?...

Във мене виждате все избор на богатство,
товарите ме със фалшив морал,
очаквате щастливия финал,
а аз съм пратеник от адско място...

Така и не извадихте една поука
в ламтежа си по чуждото,
че на човек му стига нужното,
а другото... то води смърт и мъка...

И често смятате, че аз съм вид решение,
открили светлина във моя мрак,
приятел в мен видяли, а не враг,
и търсещи във края, вдъхновение.

Товар ми е излишен тази вяра -
Не съм това, което в мен намирате!
Щом аз пристигна, вие пък умирате,
Смъртта е мойта стока на пазара!...

Така говоря ви от пещерната ера
омръзнало ми вашето безумие,
но вие като звяр по пълнолуние
жадувате за кръв, да, не от вчера.

А аз, в очите ви, богоподобна,
а в своите, кошмарно същество,
носител на безмерно зло,
уви, не мога (искам го) да ви помогна...

14.06.2026.