Този свят виртуален е красив и голям,
но защо ли във него все усещам се сам.
Моят дядо с коса и със сърп е живял,
с труд усилен да вземе от живота си дял.

Мойта жътва е ясна, върху плосък екран
всеки ден, ежечасно, все велик и голям
нещо все си споделям, нещо все да река,
а животът отвънка отминава, река -

ту спокойна, ту дръзка блъска речния бряг.
Ще замръзне зимъска, с ромон пролетен пак
ще потегли полека свойте бистри води.
Дръпвам щепсела. нека се реалност роди.