Пред мен стоят животи неописани.
И много има разкази да правя.
Но чакам сгодния момент. Орисани
да дойдат образите, да създавам

реалните истории на времето,
невинаги добри, нито сърдечни,
минава философика над бремето,
над хора толкова самообречени.„„.

Ти дръж ме, Боже, да разпръсквам помисли
и да откривам на живота смисъла.
Аз предпочитам думи пред знамения.
Съдбата затова ме е орисала.

Отиват си героите на делника,
понякога сами не се разбрали.
Не са виновни схрускалите зелника,
а тези, дето са му го подали.

28 юли 2026г., София
Росица КОПУКОВА Вижте по-малко