Небето на перцето ми се сви,
от липсата сърцето ме боли...
- Пак ли пишеш?
- Здрасти, Боже! Извинявай, не видях кога си седнал на пейката до мен – казах с лека завист за способността му да се появява изведнъж – Музата нещо ме е пришпорила, та реших да й изпълня и това желание.
- Тоти, никога не си отправял молитва към мен, но не си и губил вяра в мен - каза Бог и ме погледна с особен, небесносин поглед, сякаш ми разгръщаше дните.
Познат похват. Това беше увертюра.
- Тук ти остават още само шепа дни. Дойдох, за да ти изпълня едно последно желание. Не можеш да вземеш нищо със себе си, но мога да ти осигуря едноседмична супер почивка във Венеция, или да ти подаря съвсем ново Audi последен модел, или да ти пусна една шестица от тотото, или мога...
- Боже, ти ме познаваш. Естествено, че искам това, което не мога. Искам да отнеса със себе си Любов, а... и още нещо. Искам да ми позволиш да направя поне още една щуротия и...
- Виж, този сам си говори, а ти мълчиш – каза уж сърдито момичето от преминаващата покрай мен двойка и двамата отправиха поглед към мен.
Погледнах ги и аз и с усмивката си им подарих половината Любов от тази, която Бог ми позволи да взема със себе си. И разбрах...
не беше сън...