Есента
идва със сланите нечакани.
Те попарват
на лятото - жарките спомени.
Листата капят,
ненужно, красиви...
от вятъра гонени
Прелитат и изморени
земята застилат…

Есента влиза в хамбарите!
Есента носи топлата пита!
Тя подрежда дърва под стрехите!
Лудото вино - ври в мазите!

Есента,
есента – тя назад не поглежда.
Шал намята
и снежинките първи
в косите
тя не поглежда.

Есента е мъдрост,
на никого нужна.
Есента е възможна!
Неотстъпваща, сложна!
непрестанно доказваща!
Всичко пропуснато,
все желаеща!
Все още мислеща!
Все още можеща.
Есента е суетна.
Но, чаровна и озаряваща!

Есента, есента…
Есента е неостаряваща.