Море и гаснещи лъчи
Малка маса с чашки две
и онази тишина
преди нощта да се роди.

Налей ми, - хайде, напълни
и нека огън ни гори
а после, хайде разкажи,
Да, знам, душата те боли.
Говори, говори и пак налей ..
Щом, говорим за любов..
Измамни ласки и лъжи…
Естествено е да боли
Говори ми, говори,
има време
Говори ми до зори!
Или пък по-добре
китарата вземи – свири
акорди , няколко дръпни..
Тя ще проговори вместо теб
Душа й дай и нека зазвучи
Свободна, както в онези дни…
Налей и нека не боли…