Не мога да копая в плиткото,
не ми е интересно,
да е дълбоко и осмислено,
и без пространства тесни.

Дали че Марс е в Козирога,
все сериозно гледа,
в една притихнала тревога
и усет за безреда ?!

Светът не мога да оправя,
докрай да опозная,
но се опитвам да гадая
и да се припозная.

Къде съм аз, една прашинка,
със мисия по-ярка?
Небето дава знак и сила,
аз просто следвам знака.

Знам, има още да се уча,
мнозина са ми плитки.
И днес желая да сполуча,
отново да политна

подобно птица стихотворна
във синева красива.
Да бъде! Мирно и обзорно,
и аз, щастливо жива.

11 август 2026г., София
Росица КОПУКОВА Вижте по-малко