Под зноя августовски стенат сухите треви,
опърлени от огънят те сякаш викат.
В гърдите въздухът горещ неспиращо боли,
подобно стъпки на изгнаник скитащ.

Човекът знае, както огънят да сее нищета,
ламтящите езици скъпоценното унищожават.
Започва уж добронамерено удобната лъжа,
която множество животи разрушава.

Умишлено издигащ благовиден слоган,
прикриващ същността на звяр и хищник,
абортът на деца е смъртоносен огън,
убиващ безпощада бебетата беззащитни.

Така е днес с хуманен лукс спасява се булдог,
внимателно откаран със зоолинейка.
Какво тук значи човешкият пред кучия живот?
Човекът болен ще почака на парковата пейка.

Сами избрахме си властта на Бангаранга,
гори човешкото, под пламъците настървени.
Човешкото под огънят на хуманизма пламна,
завзема хаоса и бунта отстъпената сцена.

Под зноя августовски стенат сухите треви,
опърлени от огънят те сякаш викат.
В гърдите въздухът горещ неспиращо боли,
по улиците хуманизмът човекоубиец скита.