Имат някаква незнайна договорка-
слънцето да грее и да пали жар,
вятърът да вее, да фучи отдолу,
приземен по чудо летен господар.

И горещината никак не го спира,
странна диагноза в августовски ден.
Бурно прелетява нейде по баира,
докато в тревата аз събирам тен.

Обич разпиляна може би разнася
или пък се сърди някому сега?
Слънцето да питам, няма да ми каже.
Имат договорка. Затова мълча.

Не си тръгвай лято! И необичайно,
и необяснимо ,пак бъди до мен.
Даже да не зная всички твои тайни,
ще ми е щастливо, дръж душата в плен.

15 август 2026г., София
Росица КОПУКОВА