Той не е като другите.
Не препъва перото ми
денят ми щом пощурее.
Щом в чужди стъпки не стъпвам
и прокарвам пътека,
и съм си, и нека,
моят стих
се смее със мен,
той суфлира ми римички
май от мен по-вдъхновен.
Моят стих.

Той не е като другите.
Не човърка в душата ми,
небето ми щом ослепее.
В себе си щом сам се препъвам
и дълго се лутам,
и тихо се губя,
моят стих
более със мен
и нали ме обича,
той от очите неволно
в едри капки се стича.
Моят стих.

Той не е като другите.
Не измерва делата ми
пътят ми щом посивее.
Щом себе си след мен проследявам
и стъпвам полека,
и нощем не спя,
моят стих
будува със мен,
джурка „бях“ и „не бях“...
Споглеждаме се с моя стих
и се спукваме от смях...
с моя стих.