Поколението подивява -
бой, убийства, присмех и воня,
така в демократичната държава
угрижени посрещаме деня.

Промяна на сърцата не от вчера,
непредвидимо, времето тече,
дано не стане някога химера
доброто, дето Дяволът влече.

Човечеството накъде пътува,
когато Господ всичко ни е дал?
Родителят отдавна се преструва,
чи нищо ни е чул, ни е видял.

Затворите се пълнят с простосмъртни,
които пък излизат все по- зли.
Не само катастрофите на пътя,
душите им бодат като игли!

Падат "дронове" над умовете
и всичко смислено край нас рушат,
човеци разрушават световете
и световете ще си отмъстят.



21 август 2026г., София
Росица КОПУКОВА