Мама ежка
бодлодрешка
тича запъхтяна
из пъстрата поляна.

Мъничките й хлапета,
пет моми и пет момчета,
тръгнали са напосоки
из треви дълбоки.

Ни се виждат,
ни се чуват,
никъде ги няма
и ядосват мама.

Зъбките не са си мили,
млекце не са пили.
Даже и бодли нересли,
рошави излезли...

Мърляви като прасенца
нейните детенца,
нея пак ще я излагат,
трябва да се стягат!

Има-няма месец само,
даже май по-рано,
в детската градина
ще бъде таз дружина.

Там такива, ако бъдат
тя ще се срамува -
Мърляви и пакостливи,
рошаво-бодливи...

И накрая ги намери,
па се начумери.
В локвата със сто прасенца
нейните детенца...

И невярващо, с очи,
едва ги различи -
Всичките еднакво мръсни,
но с щастливи мисли.

После взе, че се разсмя -
Спомни си и тя
как тук скачаше преди
в детските си дни.

Даже и не им се скара,
а със тях над час изкара,
че калта тук бе лечебна,
за кожа и бодли, безценна!

Вечерта щом се прибраха
татко ежко те видяха,
а пък той съгледа тях
и избухна в гръмък смях.

А след банята, естествено,
се почувстваха божествено,
а той твърдо обеща,
че утре с тях ще дойде, да.

Тъй със веселбата вкъщи
приказката вече свърши,
а поуката? Ми тя
е, че всичките деца
имат нужда от игра,
а родителите трябва
с тях по-често да се радват!

Невярващо тук вдигаш веждите -
Иди и питай таралежите!

21.07.2026./22.07.2026.