Ако някъде не съм отишла
из България, ще ми е мъчно,
няма да оставя място скришно,
не намерено от мене лично.

Тази наша хубава родина
няма другаде да се повтори,
пак по нея искам да премина
и с неродолюбците не споря.

Нашите проблеми са си наши,
няма кой да ги реши отвънка,
иска се и обич, и безстрашие,
да не бъдем чуждоземна брънка.

Иска се и ум, дипломатичност,
от от нас да се усеща сила,
примирените не стават личност
и България не им е мила.

Ако някъде не съм отишла,
ако болките не съм разбрала,
ако в себе си потъна скришно,
за какво тогава съм живяла?!


23 август 2026г., София
Росица КОПУКОВА