Твоите коси сребреят
босонога царска дъщеря.
Славеите твои пеят
за отминалите времена.

Как родила си велики
двама твои синове.
Писменост ни те дариха.
Следва Златният ни век.

Колко болки си изпила
срещайки сина си сляп
във войска на Самуила
в конница на Калоян.

Как твой син от Атон бледен
буди твоите чеда
своя род в момента беден
да открият в вечността.

Как пораснаха душите
срещнали свободен дух.
Тръгнаха дори тълпите
след Апостолския Лъв.

Как превърна ти във песен
непроронена сълза
над олтара жертвен вечен
в Перущица и Батак.

Как искрата опълченска
в пепелищата изгря
и на Шипка тя метежно
гордо знамето развя.

Как заеха се прикрито
и риятел твой и враг
да те разпокъсат скито
за да тлееш ти във мрак.

Ти живееш все във бягство
бягаща от свят във свят.
Криволичиш непрестанно
търсеща се в своя бяг.

Но вървиш към своя избор
стръмен страшен и трънлив
мяра ва духовност извор
на безброй безброй мечти.

Окована във несрета
лъчезарна даже в кал
клетница или проклета
изборът е твой Земя.

Днес във теб проблясва
демокрацията шармантна.
Тя те води на борбите
срещу диктатури и авторитаризми
с Европейски дух и Атлантичност

Демокрацията е синя птица
която носи във България мечтите
за сигурност ярка и справедливост
и за права на личността красиви.

Демокрацията смело избери
във всички следващи избори.
Тя е за устойчиво развития
и за иновации и открития

срещу престъпност неприятна
и срещу корупция ужасна.
Тя е за свобода и доброта
за хуманизъм просперитет и красота
за творчески постижения
и интелектуални и артистични измерения.