Всички ние бяхме мореплаватели! Всички! На един стар кораб от който видяхме миглите на вселената и докоснахме топлината на най-отдалечените мъглявини. Ние се гмурнахме в дълбините и събрахме недокоснати раковини и рисувахме целувки на русалки по небето. Направо – по залез и с най-романтичните нюанси. Имахме полети! Горящи и над птиците на лятото. Имахме замък с коридори с разлято вино и картини с автопортрети на богини. А те ни гостуваха през години и влизаха направо през прозорците, защото завесите бяха излишни. А по дългите маси имаше недописана хартия и горящи свещи. Бяхме творци! Сега от небето пада завеса, облачна и с ухание на продължение. Небето го има! А по дланите са събрани толкова много песъчинки, достатъчни за нов замък, където да нощуват всичките ни танци, мисли, срещи. Всички, който се считат за рицари или скитници на словото от този сайт могат да прекрачат един нов праг. Нас ни има! Голямата кадифена зала на замъка ни чака! Да запалим светлината! Били сме и сме!! СТИХОВЕТЕ + https://www.facebook.com/groups/1451244590256094