Преплетохме свойте съдби,

съвсем за кратко, за миг.

С тези наши гладни души,

колко святост - споделения залък.

Още помня трохите любов

и утолената жажда - за обич.

Наместо чаши с буйно вино,

кръвта кипеше до изнемога.

А после падна ярка звезда

и луна сърповидна възкръсна.

Синевата над нас запечата мига

за тази наша единствена среща.